Преглед на играта UnMetal: Classic Metal Gear стана забавен

Ако сте достатъчно възрастни, за да си спомните Metal Gear Solid от ерата на PS1, тогава UnMetal от Versus Evil ще говори много за тази част от вас, която за първи път се влюби в странния таен свят на Solid Змия. Това е от същия ум като UnEpic, игра, която щедро осмива обхождащите подземия по понякога забавни начини. Науката тук е почти същата, тъй като UnMetal пародира стелт екшън игри от края на 90-те, като в същото време използва тяхната механика доста добре навсякъде.

Действието се развива през 1972 г., главният герой е Джеси Фокс, може би най-ненадеждният разказвач, който някога е представял видео игра. След като неговият откраднат хеликоптер се разбива, той е арестуван от правителството на САЩ и е принуден да обясни как е започнал да пилотира споменатия хеликоптер и какво, по дяволите, е намислил.

Самият Джеси е може би най-големият и най-ярък удар на UnMetal. Всичко, което казва и прави, е пародия на екшън герои от 80-те, от дрезгавия му глас на дудебро до банданата, която държи кефала му назад.

Naff екшън герой

Почти всичко, което казва, е доста очевидно лъжа. От разказа му за бягство от затвора до чудовището с пипала боклуци, той се биеше в канализацията. В ключови моменти ви се предават юздите, за да дадете отговори на въпросите на разпитващия.

Имаше ли плъхове в канализацията? е доста безобиден въпрос и тъй като не можех да се притеснявам да се занимавам с плъхове, казах Не. Така че вместо орди от плъхове, които ядат плът, съзнанието на Джеси извиква рояци кръвожадни катерици. UnMetal ви наказва, че се опитвате да поемете по лесния път и се смее, докато го прави.

Докато избирате своя път през нивата, подобни на мрежа, следователят на Джеси се променя от агент на ЦРУ в тъмно сиво стая за атрактивен помощник в пасажерската страна на джип, с Джеси, преобразен като очарователен Нейтън Тип на Дрейк. Това просто се случва, без причина. Мислех, че съм пропуснал нещо, но не, преиграването потвърди, че както всичко останало, и това е ненадеждно. Редовно се превключва напред-назад без причина.

Тоалетен хумор

За щастие UnMetal е постоянно забавен, ако не и почти толкова забавен, колкото писателят смята, че е. Повечето от вицове всъщност не се приземявам, но ситуациите, които се представят, ме караха да се смея от време на време. Склонността на Джеси да удря нещата Търсене те, например, обикновено се отбелязват или от самия човек, или от неговия разпитващ. И има моменти, в които играта възнаграждава лошото ви поведение.

Пример е, когато намерих пазач в тоалетна кабина. Той иска хартия, която му дадох, но после започна да се чуди. Върнах се и ударих вратата, като го съборих в безсъзнание в процеса, и бях порицан от следователя за действията ми.

Всеки етап е изложен по доста шаблонен начин. Обикновено ще трябва да изследвате и грабите неща, докато не намерите предмет, който трябва да продължите, и процесът се повтаря. От време на време има битка с шеф или някакво друго препятствие като най-вбесяващото минно поле в света.

Проблеми с шефа

Тези битки с шефове обикновено отнемат време, за да се разберат и често могат да бъдат трудни поради мрежовия характер на света на играта. И ако не успеете, често ви връщат, преди каквато и катсцена да предизвика битката. Не е забавно да се налага да седиш през едни и същи кичливи едноредове отново и отново. Можете обаче да се повишите, тъй като печелите XP за нокаутиране на неосъзнати охранители.

Всяко ниво предлага избор от захранвания, като по-бързо възстановяване на здравето или намаляване на времето, необходимо за поставяне на превръзка. Подобно на игра с точка и щракване, инвентарът на Джеси бавно се запълва и често ще трябва да комбинирате елементи, за да продължите. Една кука, вързана за въже, например, ви позволява да се спускате надолу в канализацията.

Ще бъдете в доста редовен контакт с няколко различни NPC чрез криптираното радио на Джеси, които ще ви предложат съвет или просто повече разговори, когато се свържат. Самият Джеси е доста многословен, отбелязвайки повечето събития и предмети, които намирате, докато напредвате.

Подла змия

Стелт елементът също е изненадващо стегнат, тъй като използвате хвърлени монети и високи каси, за да сваляте безшумно патрули. Ще трябва да скриете и телата, тъй като всъщност не можете да убиете охрана, а други патрули ще намерят и съживят своите свалени другари. Имате прашка, направена от превръзка за очи и у-образен клон, който можете да използвате, за да замеряте врага с топки от обеднен уран, но от време на време ще отключвате нови оръжия, които обикновено са временни.

Няма нищо прекалено трудно в която и да е част от UnMetal. Няколко от битките с шефовете са вбесяващи и имаше няколко пъти, когато просто се чувствах изгубен, защото бях пропуснал сандък, съдържащ важен елемент. Картата не е най-добрата и често се оказвах, че тичам напред-назад да търся решение.

Графично UnMetal изглежда доста добре за това, което е. Като игра с пикселно изкуство тя не създава невероятни перспективи, но анимациите са на място, средата се продава добре и всичко е ясно за виждане и заобикаляне.

Постижения и завършване

UnMetal е изненадващо дълъг за типа игра, която е. Самото преминаване през основната история ще ви отнеме около 8 до 10 часа, но ако наистина искате да видите всяка шега и да намерите всеки елемент, вероятно се приближавате до 12.

Като се има предвид това, няма голям стимул да се върнете и да преиграете UnMetal или дори да се опитате да го завършите на 100%. След като историята приключи, вероятно ще продължите напред.

Последни мисли за UnMetal

Краен резултат: 3/5

UnMetal е игра, която отказва да се вземе на сериозно по никакъв начин. От детски, незрял хумор до либерално пръскане на препратки към поп културата и анахронизми, самият сюжет е също толкова ненадежден, колкото и неговият разказвач. Много е глупаво и то го знае.

Но ако търсите солидна стелт игра от старата школа, която също се оказва доста забавна през повечето – ако не и през всички – от времето, тогава UnMetal предлага. Ако не друго, то се отнася към играча с известна доза уважение, като всъщност играе много добре и това е може би най-важното нещо.